Feed on
Публикации
Коментари

Народното събрание ще гласува на второ четене предложението за преструктуриране на Насърчителна банка АД в Българска банка на развитие. По време на дебатите по закона от опозицията заявиха, че чрез новата банка управляващите искат да “сложат ръка на парите от ЕС.

Основните дейности на новата банка ще бъдат кредитиране на малки и средни предприятия и финансирането им чрез участие в капитала им чрез фонда за капиталови инвестиции. Тя ще е държавна и основно ще оперира с финансовия ресурс от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд. От Демократи за силна България предупреждават, че тази банка създава предпоставки за установяване на монопол в управлението на средствата от тези фондове.

На 13 март депутатите от ДСБ изпратиха писмо до Левон Хампарцунян, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките. Те настояват банките да не допускат създаването на държавен монопол, който да оперира с парите от Кохезионния фонд и парите от Европейския фонд за регионално развитие.

По мнението на ПГ на ДСБ проектът за създаване на Българска банка за развитие нанася сериозна вреда на свободния пазарен принцип в банковата система на страната.

„Обръщам се към Вас с предложение, ръководената от Вас институция да се обърне към управляващото мнозинство, за да не се допусне една държавна банка да бъде монополист в управлението на този сериозен финансов ресурс, предназначен за България”, са казва в писмото, подписано от Веселин Методиев, депутат от ДСБ.

Според Методиев концентрирането на такъв огромен финансов ресурс в държавната власт ще отвори огромна корупционна врата.

България ще получи пет милиарда евро до 2013 г. от тези два фонда.

Според Методиев, в предложението на правителството е заложено банката за развитие да стои на “входа” и да управлява финансовите ресурси, както и да определя бенефициентите.

От ДСБ посочват, че нормалната пазарна практика предполага всички банки да бъдат равнопоставени на пазара при обслужването на европейските средства.

Мартин Димитров: Банката се прави, за да се раздават кредити на фирми, близки до управляващите

Депутатът от ОДС Мартин Димитров коментира на блога си, че “предвид доброто развитие и стабилността на банковата система не е ясно какъв е смисълът от държавна банка. Ръстът на кредитите в България е един от най-високите в ЕС, което означава, че няма разумна причина за държавна намеса”.

Според синия депутат Насърчителна банка има минимален пазарен дял и въобще не оправдава съществуването си. “Много обезпокоително е, че управляващите искат новата банка да се занимава с рисково кредитиране и издаване на гаранции. Характерна черта на пазарната икономика е обстоятелството, че с рисково финансиране се занимава частния сектор, защото няма логика държавни чиновници да финансират рискови начинания с парите на данъкоплатците”, казва още Димитров.

Какво ще представлява Българската банка за развитие?

Проектът за създаване на държавната банка бе внесен в Народното събрание от Министерски съвет

Новата банка ще продължи работата на единствената в момента държавна банка – Насърчителната. Замисълът е банката да подобрява, стимулира и развива общия икономически, експортен и технологически потенциал на малките и средни предприятия в България, както и да улеснява достъпа им до финансиране.

Основните дейности на Българската банка за развитие е предекспортно и експортно кредитиране за малки и средни предприятия и финансиране чрез участие в капитала им чрез създадения към банката Фонд за капиталови инвестиции.

По проект новата банка ще рефинансира наши търговски банки, кредитиращи малки и средни предприятия, както и чуждестранни банки, кредитиращи купувачи на стоки и услуги, предоставяни от български малки и средни предприятия. Извън тези дейности е и управлението на постъпващия финансов ресурс от ЕС.

Източник: lex.bg

9 акта за нарушения на законодателството при рекламиране на потребителски кредити състави Комисията за защита на потребителите /КЗП/ на банки, кредитни институции и търговски дружества от края на 2007г и началото на тази.

Някои от тях, които са посочили в рекламните си съобщения лихвен процент или друга цифра, свързана със стойността на кредита, не са информирали потребителите за годишния процент на разходите по кредита /ГПР/ и не са посочили представителен пример за стойността му, което е нарушение на законодателството. ГПР представлява сборът от годишната лихва, еднократната комисионна за банката при усвояване на кредита и годишната такса за управление на кредита.

Друга част от санкционираните търговци не са фиксирали ГПР и то остава плаващо, което не позволява на потребителя да изчисли колко ще му струва ползването на кредита, който се рекламира.

Тези нарушения при рекламирането на потребителски кредити са регистрирани от КЗП при ежедневния мониторинг на печатните и електронни медии, включително интернет, както и на външните реклами и тези в търговските обекти и последвалите анализи на рекламните съобщения.

Експертите на КЗП съветват гражданите при реклами за потребителски кредити с обявен лихвен процент, да обърнат внимание какъв е годишният процент на разходите по потребителския кредит и комисионната за банката при усвояване на кредита.

Освен рекламните съобщения за потребителски кредити, КЗП разглежда и договорите, които банките предлагат на своите клиенти за отпускане на кредити. Експертите следят дали те съдържат всички задължителни реквизити, както и дали в тях не присъстват неравноправни клаузи, които биха довели до нарушаване на икономическите интереси на потребителите.

От началото на годината са анализирани 22 договора. В някои от договорите са открити неравноправни клаузи по Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Нарушенията са свързани с въвеждането на задължение към потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, с даденото изключително право на кредитора да тълкува клаузите на договора и с това, че нарушава равновесието между правата и задълженията на двете страни по договора.

Клаузите, които нарушават ЗПК са тези, при които кредиторът иска от потребителя например при забава на дължимите от него плащания по кредита обезщетение, което надвишава законната лихва. Законната лихва е посочена  в ЗПК и тя е в размер на основния лихвен процент, определян периодично от БНБ плюс десет пункта.Някои от кредиторите въвеждат клаузи, които нарушават разпоредбите на закона при предсрочно погасяване на кредита дължимите от потребителя разходи да не надвишават тримесечния еквивалент на ГПР по потребителския кредит върху остатъка от кредита. Друга незаконосъобразна клауза е пренебрегването на изискването когато задълженията на ползвателя на кредита по договора са гарантирани чрез издаване на запис на заповед или на менителница след плащането да се привежда незабавно в съответствие с остатъка по задължението. Някои банки не спазват задължението си всички изменения и допълнения към сключения договор за отпускане на потребителски кредита да се извършват в писмена форма и да се подписват от двете страни.

На всяка от банките е изпратено писмо с настояване за премахване на неравноправните клаузи в договорите им, като е посочен срок за това.

        Една част от постъпилите от началото на годината в КЗП 21 жалби са свързани с проблеми, произтичащи от наличието на тези неравноправни клаузи в договорите. Потребителите се оплакват от липсата на писмено уведомление при повишаване на лихвения процент по кредита; неправомерно завишени такси при изплащането на задълженията по кредита при предсрочно погасяване; незаконни условия при погасяване на дълга по последната вноска.

В някои от случаите, обаче, проблемите се дължат на факта, че потребителите не изчитат задълбочено договорите си с кредитодателите и не са запознати с условията в тях, когато ги подписват. Един такъв случай е на гражданин, който е изявил желание да погаси задълженията си към банката и да закрие кредитната си карта. Той не е бил информиран, че, за да се закрие сметката, не само трябва да бъде пречупена картата, но е нужно и да се подаде писмена молба. Тъй като той не го е направил, сметката не е била закрита. След жалбата му и намесата на Комисията за защита на потребителите, банката приема неговото оплакване до контролния орган като необходимата писмена молба за закриване на сметката му и удовлетворява желанието му. Една значителна част от жалбите на потребителите са решени в тяхна полза. В процес на решаване са 10 случая, свързани с увеличен лихвен процент без предварително уведомление, невъзможност за ползване на кредита от кредитополучателя, проблеми с ипотечни кредити и др.

 

Натрупаната инфлация през месец март е достигнала 13.2%, при база март 2007 г., измерена спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (по методологията на Евростат), според данни на НСИ. От началото на годината досега натрупаната инфлация е 3.5% (март 2008 г., спрямо декември 2007 г.), а за март спрямо февруари 2008 г. поскъпването е от 0.9%. Най-голям е ръстът в цените при алкохолните напитки и тютюневите изделия - 2.2%, облекло и обувки - 1.4%, хранителните продукти - 1.1%, транспорт - 1.1%.

Една от основните причини за рекордното поскъпване през изминалата една година е нарастването на цените на храните и енергоносителите в световен мащаб. В България влияние върху цените в посока нагоре има т.нар. “конвергенция”, или догонването на ЕС по отношение цени и заплати. Според изследване на Евростат върху индексите на относителните равнища на цените в 37 европейски държави, България се е радвала на най-ниски цени, дори в сравнение с Албания и Македония през 2006 г. Сравнение на цените на потребителските стоки, показва че в България индексът на цените е 38, отнесен към средното за ЕС-27 ниво (то е равно на 100), което е най-ниският индекс сред изследваните страни.  В Македония индексът е 40, Сърбия 46, Албания и Босна 48, Румъния 50. Изравняването на цените на потребителските стоки между България и ЕС е неизбежен процес, който ще продължи и в следващите няколко години.
От друга страна натиск върху цените нагоре оказва ръста на заплатите, който е 22% за 2007 г., спрямо 2006 г. и засега изпреварва инфлацията (11.6% за 2007 г.). Той е породен основно от ситуацията на пазара на труда, която се характеризира с все по-голям дефицит на работна ръка за всички сектори от икономиката.

Източник: в. Капитал

Уголемяване

Автор: Капитал


Скъпи зрители, обявява водеща в местна кабеларка, отместете, моля, по-далеч от себе си тежките предмети, които бихте искали да хвърлите по телевизора. Сега пред вас ще се появи кметът по повод новите местни данъци.

Този виц придоби популярност в края на миналата година, когато парламентът приемаше промените в Закона за местните данъци и такси. С тях бе дадено право на общините сами да определят размера на събираните от тях данъци, но в определени от централната власт граници. Така бе направена нова крачка към по-голяма финансова самостоятелност за местните власти. Очакванията бяха, че общините ще се възползват от новите си правомощия предимно за да вдигнат ставките. На много места това се случи, но все пак не е масово.

Кои данъци се вдигнаха

Местни данъци са тези върху сградите, даренията, за придобиване на имущество, наследство, моторните превозни средства, а от тази година - и патентният данък. Минималните им размери са определени на миналогодишното равнище. Максималните - от два до три пъти над него. Масово местните власти увеличиха ставките, с които се облага придобиването на недвижим имот (виж таблицата). Повечето кметове аргументираха решенията с факта, че все още данъчните оценки на имотите (на чиято база се изчислява дължимият данък) са далеч под пазарната им стойност.

Апетитна, но и трудно смилаема хапка се оказа данъкът върху превозните средства. Много общински съвети гласуваха от 10 до 100% увеличаване на ставките с обяснението, че тези пари ще се използват за подобряване на пътната мрежа. Очакваният ефект за общинските финанси обаче е спорен. Първо, защото събираемостта е ниска, тъй като при регистрирането на нов автомобил в КАТ не се подава информация за това в общината. Второ, защото автомобилът винаги може да бъде регистриран в съседната община, където ставките са по-ниски. “Решихме да станем местен данъчен рай. Имаме намерение да не увеличаваме данък МПС и според мен по този начин хора от други общини, например Добрич, където данък МПС се увеличава със 100%, ще искат да си регистрират превозните средства при нас, за да си плащат данъците тук”, обяснява кметът на Каварна Цонко Цонев.

“Забелязва се някаква тенденция по-малките общини да се въздържат от промени в ставките, докато по-големите да повишават”, казва Георги Ангелов, старши икономист в Отворено общество. “Така и трябва да бъде - доколкото големите общини се сблъскват с инфраструктурни проблеми (задръствания, липса на паркинги, липса на детски градини и пр.), които в малките въобще не съществуват. Малките от своя страна имат проблем с привличане на инвеститори - и затова имат стимул да държат по-ниски данъци. Лошото е, че законът не им позволява да намалят ставките”, смята още Ангелов.

Инфлацията движи ставките нагоре

Твърдят местните администрации. “В много общини се коментираше, че ако данъците и таксите останат в старите граници, няма да се компенсира инфлацията”, обяснява Гинка Чавдарова. Другото обяснение е свързано с необходимостта от набиране на средства за капиталови разходи - предимно инвестиции в инфраструктура.

“Допълнителните постъпления от повишените местни данъци отиват директно в капиталовата програма за благоустрояването на новите райони и на периферията най-вече”, обяснява кметът на Бургас Димитър Николов. “Там е най-масовото строителство и ние трябва да правим инфраструктура, тръбопроводи и т.н.”, добавя той. В много региони обаче ставките са вдигани по-скоро самоцелно, без да има мисъл за формирането на данъчна политика, без реален диалог с бизнеса и при недобра прозрачност за какво ще се изразходват публичните средства. “Досега отчетността на местната власт в много от големите градове беше трагична”, отбелязват анализаторите от Industry Watch. Те посочват за пример сайта на община Пловдив, който не предлага реално данни за програмите, по които ще се изразходват парите на пловдивчани. Няма и икономически анализи на разходи и ползи от услугите, финансирани от общината. Пловдив не е изключение. От водещите 10 общини - в които живеят около 3 млн. души, само София, Бургас, Стара Загора и Плевен предлагат информация за бюджета си, допълват от Industry Watch. “Препоръчахме на общините да се скъса с тази традиция на анонимно събирани пари. Да се обясни за какво ще отидат тези средства. Но това е една сравнително нова практика, която иска време”, обяснява Чавдарова.

Какво куца

Градоначалници, икономисти и анализатори са единодушни, че в така зададените параметри от Закона за местните данъци и такси общините нямат възможност да провеждат реална данъчна политика и по този начин да влияят на инвеститорския интерес. Направените законодателни промени, макар и крачка към независимост, са далеч от идеята за ускоряване на процеса на финансова децентрализация, смятат от Института за пазарна икономика. Едва 3% от всички данъчни приходи в страната (без осигуровките) идват от местни данъци. За сравнение, в държави от ЕС, които са напреднали много повече в децентрализацията, този процент е много по-висок - 30% в Германия, Швеция, Дания, Полша и Унгария, 20% в Испания и Чехия. “Когато говорим за преструктуриране на данъчната система, нямаме предвид увеличаване на данъчното бреме”, отбелязва Гинка Чавдарова. Според нея общата данъчна тежест трябва да се запази или намали, но съотношението между приходите от местни и републикански данъци трябва да започне да се увеличава в полза на първите.

“Към общините трябва да се децентрализират услуги и отговорности, които могат да се управляват по-добре на местно ниво”, смята Георги Ангелов. Според него общините трябва да имат възможност с местни приходи да финансират своята дейност (т.е. да могат да получават и определят толкова данъци и такси, че да се самоиздържат). Включително биха могли да получават и малка част от косвените данъци - като тези върху горивата, за да се финансира местна пътна инфраструктура.

“Ако ни се даде по-голяма свобода да определяме размера на местните данъци, можем да я използваме като лост за привличане и насърчаване на дребния бизнес”, смята Цонко Цонев. В сдружението на общините отсега се обсъждат предложения за промяна в Закона за местните данъци и такси за следващата година. Според Гинка Чавдарова е логично общините да имат по-голяма възможност да провеждат политика чрез освобождаване от данъци и налагане на по-строги мерки срещу некоректните платци. Ако се въведе и данък върху земеделската земя, той трябва също да е местен, смята тя.

Дали през следващата година ще има нова вълна на вдигане на ставките? Това и според икономисти, и според градоначалници трябва да стане след анализ на приходите през изминалата година и най-вече, какви са били ползите от направените разходи.

Източник: dnevnik.bg

19.03.2008

 

Тези, които ме познават, знаят, че не мога лесно да бъда трогнат от разни обществени внушения и манипулации. Но… от известно време не мога да пренебрегна повсеместните изяви на знайни и незнайни еколози, които трайно са се настанили в медийното и виртуалното пространство. Същите тези хора – еколози по професия (и общественици по призвание), назидателно и апокалиптично ми обясняват разни неща – от заплахата, че природата ни е в опасност от презастрояването до нравоучителни проповеди колко хартия трябра да използвам в ксерокса.

Чакайте малко, мили хора! Разбирам Вашите благородни подбуди, разбирам Вашето откровение за някаква божествено поставена световна загадка, но дайте да се разберем за някои неща, свързани с икономиката.

Част от Вашите притеснения са, че при развитието на пазрните отношения в оборота се експоатират невъзобновяеми ресурси. Застроената земя напрмер е един доста трудно възобновяем природен ресурс, хартията, добивана от дърветата – също е невъзобновяема. Доколкото разбирам Вашата теза звучи: ”Дайте да не ползваме невъзобновяемите ресурси, защото веднъж използвани, те не подлежат на връщане”.

В този призив бих могъл да открия някаква логика (макар и неикономическа), но еколозите не спират до тук. Според тях пазарните отношения са причина и за друго световно зло – те създават неунищожаеми ресурси! Стъклената бутилка от ракия например е един неунищожаем ресурс. При това вреден.

Е, как да угодиш на такива хора…По тяхната логика трябва да се лишим от огромна част от производствените фактори. Трябва да отхвърлим неизброимо много икономиески теории. Трябва да отменим постулатите на Адам Смит за основните блага.

В заключение си позволявам да цитирам професор Петр Бакман: ”Ако нещо не е възобновяемо, не го използвай, използвай нещо неунищожимо вместо това; ако то е неунищожимо, също не го използвай. Нищо не е приемливо освен две възможности, които той (екологът) е приел присъце – завръщане в пещерите или страшния съд”.

България е на второ място по харамонизация на националното с европейското законодателство, заяви министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, цитирана от агенция “Фокус”. По думите й ратификацията на европейското право на национално ниво е в процес. “Ако днес един сектор е по-проблематичен, това не означава, че утре няма да бъде изместен от друг сектор. Във всеки случай, исторически прави впечатление, че секторите, които са най-чувствителни, обикновено се оставят като изключителна компетенция на държавите-членки”, коментира още министър Грънчарова.

Тя даде пример със секторите на здравеопазването и ядрената енергетика. “Парадоксално, но в секторите, в които като че ли самите европейски граждани имат едни по-завишени очаквания за ясна и отчетлива европейска политика, държавите-членки запазват своя суверенитет и това е онзи европейски парадокс, който противостои на принципа за субсидиарност, т.е. с принципа, че едно решение е най-добро, когато е взето на възможно най-ниското ниво”, допълни Грънчарова.

Хармонизацията по думите й е част от големите усилия, която една държава – членка трябва да полага. Тя не скри задоволството си от факта, че по темп на хармонизация на собственото законодателство с европейското, България е сред шампионите.

“Ако миналата година стартирахме на 22 място, ако през септември се качихме до 11, то през февруари 2008 година България е на второ място по степен на хармонизация на националното ни законодателство с европейското и струва ми се това е повод да се поздравим. Първо, като капацитет, и второ – като рефлекс на собствената ни администрация да се адаптира в една нова среда”, посочи министърът на европейските въпроси.

17.03.2008 г.

Източник: BG Factor

ppp_risks.pdf

Представям Ви доклад на изследователската компания Industry Watch, разглеждащ икономическите аспекти на публично-частните партньорства и рисковете при тяхната реализация. Изследването съдържа и сравнителен анализ на практиката в други европейски държави. 

Енронизъм

enronism.pdf 

В Америка се появи нов термин ЕНРОНИЗЪМ със съответните му производни: енронизация, енронизиране, енронизирам, енронизиран, енронизиращТерминът възникна спонтанно в бурята, разразила се около най-големия и, оказва се, най-скандалния банкрут в историята на Съединените щати. Статията проследява историята на Енрон и механизмите, по които се осъществява измамата.

Бизнесът да има данъчни облекчения, ако подпомага финансово науката и образованието, предлага БТПП. Шефът на палатата Божидар Божинов обаче обясни, че трябват промени в редица закони. За това предложението ще бъде внесено в МОН и в парламента. Предлага се още в академичните съвети да има хора от бизнеса, които да помагат за реализацията на младежите, след като завършат. Ректорите пък са единодушни, че бизнесът трябва да участва в различни начинания на университетите и да осигурява задължителен платен стаж на студентите.

Източник:  в. Стандарт
15-03-2008

Това е казусът от Държавния изпит по Гражданскоправни науки от 08.03.2008 г., публикуван от колегата Биляна Русева в групата на ЮФ в www.facebook.com.

За обезпечаване на дължимата цена за доставени от “Киви” ООД стоки, на 12.05.2003г. изпълнителният директор на “Бент” АД Савов издал запис на заповед от името на дружеството за сумата от 115 000 лв. Записът бил авалиран от изпълнителния дирактор в качеството му на физическо лице. До 05.2004 г. била изплатена половината от сумата.

През юни, 2005 година длъжникът предложил споразумение, съгласно което вместо остатъка от дължимата по записа на заповед сума ще достави 6 000т. пшеница по цена 1 050.00 за тон. Кредиторат отговорил с писмо, че е съгласен, но длъжникът не предал пшеницата поради отказ да бъдат издадени разписки за доставките.

Записът е предявен на 22.03.2006г. с нотариална покана до “Бент” АД, която била връчена срещу подпис на член на СД.
След като не последвало плащане, на 10.11.2006г. “Киви” ООД предявило иск срещу АД-то и срещу управителя на дружеството като поръчител по записа.

Ответникът възразил, че записът не е предявен за приемане в срок.

Въпроси:
1.Действителен ли е записът за заповед, ако в устава на АД-то е предвидено, че изп. директор може да задължава дружеството със суми над 100 000 лв. само след едноличното решение на СД?
2.Допустими ли са възражения от страна на ответника по предявения иск основани на основното отношение/за продажба/? Има ли значение дали в записа е отбелязано, че обезпечава продажбено отношение?
3. Какви възражени може да направи на авалиста?
4.Какъв е характерът на споразумението от 2005г.?
5.Правомерен ли е отказа да се даде пшеницата поради неиздаване на разписки? Отразява ли се тази квалификация на отказа върху действието на споразумението?
Ккаво е значенито на срока за предявяване на запис на заповед? Ако не бъде предявен в срок преклудира ли се задължението? Има ли длъжникът възражение за изтекла давност? Може ли записът да не бъде приет?
7. Има ли член на СД пасивна представителна власт?

Older Posts »